Страх

Забавно е как вървя в снежното тъмно, отворила указателя на телефона си на твоето име и в случай на нападение съм готова да те набера. (Забавно е, когато вече съм си вкъщи.)
Дори да си на 100-тина км от мен, чувствам сигурност, когато пръстта ми е върху зелената слушалка.
Всички тези странни бродещи хора и случвания. А напоследък вечер вървя уплашена до смърт. Срещу себе си виждам човек със стъклена бутилка в ръка и за секунди съм 100% сигурна, че иска да ми я забие в главата.
Не бива да живееш в страх, казват. А в какво? Страхът е най-естественото ми състояние. Понякога е приятно предизвикателен, понякога е параноичен, понякога е надъхващо адреналинов.
А и само преодолявайки страха всеки ден, мога да се насладя на истинското спокойствие, скрито някъде в мъглата на 2 през нощта, когато сме топли един до друг и дишаме сънищата си.
Е, нека ме е страх.

*Снимка