Автомисли

Чувството за изгубеност в света от много хора и неща, които жадувам да ми се случат, гъделичка усещанията ми за съдбата. Предизвикваме се взаимно, мечтая смелост да правя нови неща и да продължавам вече започнатото. Все още ми се изплъзват грешки, които не мога да контролирам, както и глупави недовършени изречения, които той ми прощава.
Посока, време и търпение е всичко, което ще ми трябва.
Затова утре ще стана навреме, ще пия кафето си бавно и ще имам онези 15 минути сигурност, че всичко ще бъде наред. И ще бъде, наистина.

*Снимка