Все повече осъзнавам, че щастието е далеч от онези хора, които съдят, без да се опитват да разбират, а в същото време нямат смелост да са строги и взискателни сами към себе си.
Всъщност няма смисъл да развалям тези чаровни почивни дни с мислене за тривиални философски изводи от прекалено обикновения ми живот.
Достатъчна е:
сладката болка по върха на пръстите от китарата му
мислите, с които ще заспя
усещането, че с него мога да извървя всички планини
и да се науча да правя толкова нови неща
*Снимка
Няма коментари:
Публикуване на коментар