Имам 30 минути

Ще повярвам, че дълбочината ще дойде с годините, а не с бирите.
Сега имам просто 30 минути преди лягане, в които искам да пиша. Да оплача самотата на тротоарите сутрин, страдащи от препускащата човешка суета и глухите за бръмченето на колите улици. Да се боя плахо, че толкова много споделяне на дребни болки може би ни прави по-празни, а не по-цели. Да си обясня света, в който се изплъзваме на любовта, в който паметта ни е безотговорна, в който си задаваме все по-скучни въпроси, за да не ни изплаши това, което още имаме да си кажем. Сами на себе си и един на друг.
Ще повярвам и в подреждащите живота ни случайности. И в това, че нещата, които ни държат истински живи, винаги са далеч от нас.


*Снимка