като спиците на колело
по тиха улица
скърцат тревогите ми за света
в такива осъзнати вечери
чувам
как времето отмерва лекомислията
с които бавномъчителносигурно
убиваме музиката
извираща от вените ни
***
На Хижарят с главно Х
прозират му старите болки
погледът му е син от плуване в дълбоки води
захапал е люта цигара
а грубият полузабравен свят дими там някъде долу под буковите гори
когато си в ниското
приятно е да знаеш че някой високо над града
те помни
Няма коментари:
Публикуване на коментар