от прегръщането на света
ще пиша на един дъх
докато още свят ми се вие
от пътуване на задната седалка
и пред себе си виждам само
виолетови хоризонти
ята свобода
и пътища пътища пътища
които тръгват от мен
и се вливат в небе
и залитат в море
и се връщат във мен
ще съм убедена всеки път
че това е
онова пътуване на живота
в което очите се учат да вярват
в случайности
без излишни очаквания
*Снимка
Няма коментари:
Публикуване на коментар