"Enchanted, Lost, but Happy, Nothing Brings Her Down"

Може да е грешно

Може да знам, че е грешно,
може да съм по течението,
може да вярвам, че е специално
онова, което кара миглите нервно да трептят,
може да ти приличам на някоя,
а може ти да ми звучиш познато,
може сама да съм те извикала,
може и ти да си ме търсил,
може да те е страх,
когато смехът ти заглъхва в косите ми,
може и да не вярваш в мен,
но може и да се загубиш в моя пъзел,
може и да съм просто миг,
но не мога да бъда нищо друго
освен изтърканото... себе си.

Безсънно

Дали е от химерите на безсъннието,
не зная...
Опитвам се да си спомня
всяко предишно влюбване,
но спомените ми са
толкова изтъркани,
навалял ги е дъжда
и вече няма къде да се връщам,
когато не мога да спя.
И си мисля
как искам да тръгна наникъде,
да се науча какво е достатъчно.
Да бъда любов... без очакване
и, най-сетне да спра да съм нечия липса,
а само плътност на топло присъствие.

Непознати

За мене си представата за дъжд,
когато вечер пролетта е в черно-бяло,
а аз за теб съм някакъв далечен път,
по който трудно винаги се е вървяло.
А всъщност съм от времето изгубена минута,
молитва, някога изречена с очи
и зная само, че не спирам да се лутам
дори когато слънцето ми в себе си държиш.
За мене си забравяне на всичко друго
и избледнява онзи друг живот,
а аз за теб съм просто... чудо
и скрита някъде дълбоко мъничко любов.
Но в тази кална нощ каквато и за теб да бъда
те моля, просто разбери:
Не съм измислица или пък плод на твоя лудост,
а истина, която може да боли.

Преди да

Познаваш го този момент,
преди да държиш любовта за ръка,
преди от теб да са останали
само въпроси без отговор,
преди да е дошла пролетта,
преди да си се сплела в дъждовните трепети
на дългите люлякови нощи,
преди да си забравила още старите грешки,
преди да си огъня и леда.
Едновременно.
Преди да си се променила
след поредното срещане-сбогуване.

Преди това...
си цялата пулс и смях.