когато ме взимаш в ръцете си.
Ставам песен и топло звучене,
щом заровя във тебе лицето си.
А понякога сякаш ни дебне
зад врата онзи страх от привързване
и тогава се крия в нощното лутане
или в делнично глупаво бързане.
И се чудиш какво ти харесвам...
(всички тайни излизат наяве... все някога):
че можеш да пазиш в сърцето си
от вятъра разпилени мечти,
да разплиташ в очите ми ребуси
и да вярваш в ягодовите дни...
Че можеш да обичаш тишината,
да бъдеш най-безцеремонно хаос,
във който китарите, зеленото, тъгата
са най-любимият ти цвят.
Но тази пролет няма да прибирам във сърцето си,
щя е оставя да лети със пухчетата от липите
и някак тайно пак ще вярвам, че магията
не е във ягодите, а във нас самите...
Няма коментари:
Публикуване на коментар