Събрано от една дълга седмица

не е лесно
да се предпазиш от вируси
когато не си от онези
със скрити зад маски лица
и надничащи намръщени очи
не знаят още
че най-страшната болест
е всъщност страхът


***

той заминава в слънчеви дни
но ми оставя топла пролет
която да грее болнавото ми Аз
в която
да ям маруля с пресен лук
да изписвам грижовно тефтери
да не се обръщам
след мъже които миришат на него
оставя ми пролет
в която да се науча
по-добре да се грижа за себе си

***

вечер в която
тишината на студентски град
отсъствието на съквартиранти съседи хлебарки
изглежда цяло чудо
късометражните филми
и едуард нортън в 25-ия час
осмислят философски смисъла
оказа се също, че билетите до лион
не са толкова скъпи
когато помечтаеш малко повече

 ***

пробвал ли си да повярваш
в необходимостта от усамотение
кънтящите уши и зачервените очи
имат нужда 
от звуци на вятър
от слънчеви лъчи
 новите сили не идват просто със съня
те се прераждат
в морска вода
на припек
или в зелена и влажна гора


*Снимка

Събота за премисляне

 "...улицата беше пълна със забързани към своята работа хора - като листа, които тази всевечна пролет ще стъпче, ще сплеска, ще накваси, ще превърне в плесен..." Вирджиния Улф

Може би грешката ми е, че започвам всички делнични дни със завиване през глава, със заглушаване на аларми и закъснения, с усещането, че нещата от живота са станали прекалено сериозни, че не мога, не, че НЕ БИВА да пропускам каквото и да е. Всеки календарен ден е забоден с болезнени кърфици от задачи и бързане, които поне, обнадеждавам се, ще притъпяват липсата му, ще стана малко тик-такащо роботче, ще приключа с целия този съставен от мен самата списък, чиято основна цел е да запълва времето, в което него няма да го има някъде наблизо.
Но нещата не са толкова сиви, колкото изглеждат тези дни. Всъщност животът си е точно такъв, какъвто беше и преди седмица. Вододелите са само в главата ми. Трудностите не са станали по-трудни за една седмица, просто сега изглеждат ужасно и плашещо близо, и дишат неприятно във врата ми.
Времето - единственото, от което винаги нямаме достатъчно. А аз си позволявам да изхабя цяла една събота от всичките 52 съботи, в които ще съм на 22, за премисляне (и за гледане на esky - вече любимият ми сайт).
В крайна сметка заслужаваме и получаваме това, към което се стремим. Изходът от това, да не се превърнем в смачкани листа, е просто да не пропускаме правилния вятър.

Cntrl

Дълги бели нощи, разтуптяващи сърца. През булото от мъгли наднича още сняг.
Премисляш отново и отново вече дълго премисляните възможни провали.
Облекчението след евентуалния успех е спасяващо и лекуващо.
Всичко в главата ми е просто разбърканост и никъде няма бягство от нея. Да владееш контрола на мислите си - това ли е прекия път към щастието?
Тази вечер е най-спокойната ми от толкова време насам. Снимките от планината не са просто спомени - те са като лакмуса, реагират на всякаква свръхчувствителност.
Да се науча да запълвам празнотите без теб с повече теб. Лесно е, когато си толкова много неща едновременно.

*Снимка

Repeat

Свободата е в умението да се чувстваш свободен, когато нямаш време да бъдеш такъв.
Моментите са още по-уникални, когато притежават свободнo избраната от нас повторяемост. 

ще се повторим в цветовете на летата
в акордите на любимите песни
в хижите на стара планина
ще се повтаряме различни

*Снимка

Розе, домашно

Виното е катализатор на емоции.
Мислите за съществуващи невероятни за ума ми места, за острови, които  поглъщат хора, за шерпи, които носят тежкия багаж на самонадеяни алпинисти, за тъмните води на океани, които може би никога няма да вдишам, за чисти реки, в които никога няма да хвърлям камъчки и да гледам как пръстените от вълнички се увеличават.. тези мисли са спасяващо дистанциращи. От лудостта и глупостта, която всеки ден отваря голямата си освирепяла уста, за да те погълне.
Скоро ще си представям и него някъде там в полите на френските Алпи.
Ако се страхуваш, не означава непременно, че се съмняваш. Понякога страхът е просто от нетърпение да мине страшното.  
Скоро навярно ще пия повече вино, ще започна да пиша повече, ще се науча да свиря на китара (зле), ще тичам повече, ще се усмихвам рано сутрин, защото съм го сънувала...
И всичко благодарение на това, че ме научи да мисля разстоянията ни толкова топли, с толкова любов и трепет за разказване...
*Снимка