Какво ли е

Възрастна жена на средата на шосето.
Настъпва дългата дръжка на чантата си.
Оглежда се, но не търси посока.
Насреща и съм аз.
Тичаща, целуваща младостта си.
Спъваща се в снега от бързане.
Направо летя с палтото си като на Нео.
А тя прави бавни ситни крачки и настъпва дългата дръжка на чантата си.
Госпожо, добре ли сте?
О да, просто изтървах автобуса.
1 и 5.
Последният е бил преди най-малко час.
Качвам я в едно такси, до съседния квартал е.
Или поне така твърди.
Баба веднъж ми каза, че не всеки е късметлия да намери голямата си любов.
Така ли се оглеждаме по средата на пътя си - без посока, ако това не се случи?
А може би просто Той, малко разтревожен, че още не се е прибрала, я е чакал в малката им гарсониера с две чаши чай и затоплени завивки…

*Снимка: http://browse.deviantart.com/photography/?q=snow%20night&order=9&offset=24#/d2mcvmi

"След един милион години"

когато още спомените
са се случвали
улавяла съм ги
като среднощни хвърчила
брадата ти на рамото ми
е моят личен carpe diem
тогава съм една прекрасна пролет
която се целува със нощта
а сутрин розово засрамена
разцъфва

"един милион години"
до следващата пролет




*Картина: Gaelle Boissonard

Tangerine Tango

Довечера Нощта ще облече любимата си рокля
и ще се учи на мандариново танго.
Ще се усмихва и ще пие мока
а после ще рисува чувства в малиново бордо.

Луната ще я гледа мъничко учудена,
ще слуша с изненада детския й смях.
"Горката, сигурно е влюбена",
звездите ще нашепват с тихия си глас.

А ние с тебе,
нищичко неподозиращи,
ще се усмихваме един на друг в съня.


*Снимка: http://cren.deviantart.com/art/tango-156788385?q=boost%3Apopular%20in%3Aphotography%20tango&qo=10

Не вярвайте на Синоптик

Онова сутрешно настроение. Въздухът мирише на пролетните ми сънища, в които той се е промъквал, за да ме прегърне.
Музика, кафе, отворен прозорец и надничащо слънце. Воайорства, докато си събличам пижамата.
Липсват само пролетните цветя на бюрото ми.
Прогнозата за минус 10 градуса изглежда толкова нелепа.
Защото е топло от мисълта за слънчогледови пътешествия.

Имало едно време

Всяка история си има любим ден и всеки ден си има история.
Историите обичат да започват с проплакване, с усмивка, с желание, с гмуркане, с привидната случайност, предизвикана от полета на пеперуда на другия край на света, с термични ветрове, с чаша вино, с една боза от 6 стотинки, с надежда, с късмет.
По-често завършват с цигара на прозореца, с бягане, със сълза, със смях, с от-играчка-става-плачка, с приятелство, с неприятности, с чаша вино.
Понякога миришат на музика.
Друг път се крият в тишината и дебнат точния момент за нападение.
Най-сладки са по средата. Имат вкус на Милка с ягода или на Моряка от бисквити Анелия.
Понякога ги сравняват с филмите и книгите.
Една истинска история знае кога да те разплаче.
Историите никога не забравят началото си.

А най-хубавото на историите е, че се пишат сами.

Точката на деня завършва с въпросителни

Край на деня. Точка. С лека мускулна треска на ръцете пиша тези редове. Навън вали (нещо).
Прекрасен музикален фон, докато в главата ми пулсират останали въпроси от деня: от една лекция за Ницше, Фройд и Шопенхауер, от един философски разговор с шоколад, вино и Ани, от едно случващо се пред очите ми влюбване, от знаците, да, пак знаците ("които винаги отсъстват на важните човешки кръстопътища", късметче от Лаваца).

Самота ли е, когато го сънуваш 20 поредни дни?

Хайде да заспиваме, мили мои въпросителни.

*Снимка: http://browse.deviantart.com/photography/?q=lonely&order=9&offset=72

Ах

когато тишината
не потрепва
от музиката на щурци
а тъмното
е сгушено на топка
от спомени за шепоти
опитвам се
да те събера в изречение

накрая винаги излизат
само междуметия

Champagne supernova

Толкова много пудра захар, карамел и сметана в една нощ.
Шампанското е обещанието за начало.

Правиш ме толкова щастлива дори само като си помисля колко щастлива ме правиш.

И как ми се настръхва от любов.



*Картина: Michel Canetti