20.05.2017 г.

*

Между нас зеят
градове
Къща
(при)вързаности.
Липсите ми запушиха 
артериите на поезията.

9.05.2017 г.

Май е дъжд

Майският дъжд е нежен барабанист.
Ударите му напомнят за неслучило се минало.
Прецеждам се в напусканията на себе си,
които ме смалиха до желанието да се притежавам
тихо и осъзнато,
да се завърна в тялото си
и в този остров на спасението
да чувам как отвътре монотонно
ро-
моля.


15.04.2017 г.

Тихи армии

Сутринта облизва полепналите по устните сънища.
Смирение на тихата армия от чувства.

Тъгата ми проточва шия към възможните избори. Не мога да победя целомъдрието на утрото, не мога да прескоча добре подредените вселенски ходове. 

Същестувам в бавно изстиващи погледи, съществувам забравено по ръбове на отражения, пълни луни и чаши.

Лава от застинало минало. Коя съм, когато ме пронизват копията на капризната му мощност?


Снимка

7.01.2017 г.

Зимно време


натъпках джобовете си с време
мълчало беше в преспите
но се натроши на бели петна
и бавно

с
  т
    о
      п

           и

се на спомени






15.11.2016 г.

Есен по "Далчев"

търкулва се обла сутрешна мисъл
край лъскавите червени ябълки
и тиквите които не са се превърнали в цигулки

котка измерва с опашка силата на вятъра
а Булгаков и Стивън Кинг мръзнат под голите клони "на старо"

стихотворението лежи неподвижно в шумата
повито в крехките детайли
"внимание чупливо"

но се спъвам
разливам кафе
и го счупвам

Photo: William Smith