28.05.2017 г.

Колко

Колко дълго може да продължи времето, в което съм часовникът на бомбата със закъснител?
С преместването на стрелките му се редуват въпросите:

Коя бях преди 6 години?
Коя съм сега, докато чакам да спре дъждът?

Страхът да пиша се е провесил над онова момиче в мен, което гореше в стихове. Дали е задрямала на завет и също чака да спре дъждът?

о-чак-ва-не.
Да отмине всичко онова, което ме дели на две. 

Май се изплъзна хлъзгаво между дъждовете. С носталгията по свободата на маковете и тихите зелени пътища. С листата от рози, които всеки ден покриват все по-плътно тротоара. С неделите, в които се събуждам в сълзи.

Тиктакам, забравила дефиницията за време. 
Стрелките се удрят глухо в тъпия ръб на самотата. 
И ще дълбаят спомени за бъдеще, докато не паднат уморени на пода. 




Няма коментари:

Публикуване на коментар