30.04.2010 г.

Прекрасно знам...

Прекрасно знам, че гоня вятъра,
че се изгубвам във безсмислици.
че има Бог,
но няма истина,
че съм от плът и кръв,
но вътре в мен е прашно от илюзии.
И знам си даже силите,
които стигат точно колкото
да се потърся в хората
и през нощта да ме преследват мислите
за ненамерени душевни отпечатъци.
И безнадеждно чакам да открия
непреходното във отлитащите
през пръстите ми мигове...

15.04.2010 г.

Дъждовно ноктюрно


По намръщените лица,
които рисува дъждът
върху прозорците на автобуса
и в подскачащите кални балончета
в локвите на шосето отвън
е време светът да разбере
за немите разочарования
и космическите лутания
на спринтиращите в душата ми атоми...

5.04.2010 г.

Нежноаприлско


Събирам в шепи тишината си,
която ме научи да говоря.
Тя има много повече за казване
от всички неродени спорове.
Затварям себе си във кръгчета
и ги рисувам бавно по гърба ти.
И там се татуират във безкрайности
любов, тръпчивото, смеха ни.
А щом разцъфнат незабравките
ще има вече кой да помни
нежноаприлските ни мигове
и светлосините следобеди...