28.01.2013 г.

Отсъствие

в дните в които отсъствам безупречно
от вселенския план за действие
чувам тихото шумолене на плажна рокля
усещам как парят обувките нагорещени на пясъка
прескачам пролетта
защото тук без теб
тя няма как да съществува
ще кихам тъжно от белите пухчета
ще мечтая в златисто
в загар
в изгубващо синьо

и ще чакам
докато февруари преплува към лятото

*Снимка

Някъде далеч

Изнизване на хубави дни. Намествам се в делничното себе си някак бавно и тромаво.
Все повече осъзнавам, че щастието е далеч от онези хора, които съдят, без да се опитват да разбират, а в същото време нямат смелост да са строги и взискателни сами към себе си.
Всъщност няма смисъл да развалям тези чаровни почивни дни с мислене за тривиални философски изводи от прекалено обикновения ми живот.
Достатъчна е:
сладката болка по върха на пръстите от китарата му
мислите, с които ще заспя
усещането, че с него мога да извървя всички планини
и да се науча да правя толкова нови неща

*Снимка

19.01.2013 г.

6 degrees of separation

докато премигвам разказите ти вечер
обичам да се плъзгам по течението
на препускащите ти мисли
те са като онези старопланински коне
далеч от погледите
(сигурно е прекрасно
животът ти да бъде една поляна свобода
и стръкове нежност за закуска)

срещнали сме се 
по простото правило на малкия свят
а усещането е за
толкова повече предреченост



16.01.2013 г.

Автомисли

Чувството за изгубеност в света от много хора и неща, които жадувам да ми се случат, гъделичка усещанията ми за съдбата. Предизвикваме се взаимно, мечтая смелост да правя нови неща и да продължавам вече започнатото. Все още ми се изплъзват грешки, които не мога да контролирам, както и глупави недовършени изречения, които той ми прощава.
Посока, време и търпение е всичко, което ще ми трябва.
Затова утре ще стана навреме, ще пия кафето си бавно и ще имам онези 15 минути сигурност, че всичко ще бъде наред. И ще бъде, наистина.

*Снимка

7.01.2013 г.

Страх

Забавно е как вървя в снежното тъмно, отворила указателя на телефона си на твоето име и в случай на нападение съм готова да те набера. (Забавно е, когато вече съм си вкъщи.)
Дори да си на 100-тина км от мен, чувствам сигурност, когато пръстта ми е върху зелената слушалка.
Всички тези странни бродещи хора и случвания. А напоследък вечер вървя уплашена до смърт. Срещу себе си виждам човек със стъклена бутилка в ръка и за секунди съм 100% сигурна, че иска да ми я забие в главата.
Не бива да живееш в страх, казват. А в какво? Страхът е най-естественото ми състояние. Понякога е приятно предизвикателен, понякога е параноичен, понякога е надъхващо адреналинов.
А и само преодолявайки страха всеки ден, мога да се насладя на истинското спокойствие, скрито някъде в мъглата на 2 през нощта, когато сме топли един до друг и дишаме сънищата си.
Е, нека ме е страх.

*Снимка

4.01.2013 г.

Въздишам слънце

когато имаш един истински
събирателно нa същностите ти
не мислиш за това
в какво предстои да се превърнеш
какво ще ви промени
хубаво е когато
просто премисляме дните в заедност
и ги преглъщаме с вино

толкова съм влюбена в разпиляната му нежност
че след него въздишам слънце

*Снимка