30.10.2013 г.

Лекомисл(и)я

като спиците на колело
по тиха улица
скърцат тревогите ми за света
в такива осъзнати вечери
чувам
как времето отмерва лекомислията
с които бавномъчителносигурно
убиваме музиката
извираща от вените ни

***
На Хижарят с главно Х

прозират му старите болки
погледът му е син от плуване в дълбоки води
захапал е люта цигара
а грубият полузабравен свят дими там някъде долу под буковите гори

когато си в ниското
приятно е да знаеш че някой високо над града
те помни

Няма коментари:

Публикуване на коментар