20.09.2010 г.

За себе си


За себе си не искам заблуждаване
за някога възможни пътища.
И вярвам само във едничкото си оцеляване
след дългото пробуждане от нереалности.
За себе си не търся вече Онзи,
неповторимия, солта в кръвта ми.
Такива (не дай си Боже да ги имаш)
са ти достатъчни от разстояние.

И стига ми едното вярване,
че ме обича още... Слънцето.

*Снимка: deviantart.com

18.09.2010 г.

Недовършено

Сезоните във мен остават недовършени.
Наполовина пожълтели листите
се страхуват от сбогуване със лятото.
И е някак празно от преструване.
Липсва плътността на нечие присъствие,
което да изтрие
всеки спомен за разделяне.

Дали ще се оставя пак на зимата
да ме затрупа с белитe си въпросителни?

17.09.2010 г.

Сенките ми под очите


Сенките ми под очите
не са от продължителното недоспиване.
Във тях са се просмукали
несбъднати кошмари
и случили се вече сънища,
и даже чакането по опашките.
Във тях е цялото премисляне
на глупавите ми решения
и недопуснати красиви грешки.
Затова е време за препускане.
Без спиране по малки гари
(на тях се композирам... чак до закъснение).
И ще се търся, пак наново.
Неизестно X.
Макар в по-трудни уравнения...

*Снимка: deviantart.com