20.09.2010 г.
За себе си
За себе си не искам заблуждаване
за някога възможни пътища.
И вярвам само във едничкото си оцеляване
след дългото пробуждане от нереалности.
За себе си не търся вече Онзи,
неповторимия, солта в кръвта ми.
Такива (не дай си Боже да ги имаш)
са ти достатъчни от разстояние.
И стига ми едното вярване,
че ме обича още... Слънцето.
*Снимка: deviantart.com
18.09.2010 г.
Недовършено
Сезоните във мен остават недовършени.
Наполовина пожълтели листите
се страхуват от сбогуване със лятото.
И е някак празно от преструване.
Липсва плътността на нечие присъствие,
което да изтрие
всеки спомен за разделяне.
Дали ще се оставя пак на зимата
да ме затрупа с белитe си въпросителни?
Наполовина пожълтели листите
се страхуват от сбогуване със лятото.
И е някак празно от преструване.
Липсва плътността на нечие присъствие,
което да изтрие
всеки спомен за разделяне.
Дали ще се оставя пак на зимата
да ме затрупа с белитe си въпросителни?
17.09.2010 г.
Сенките ми под очите
Сенките ми под очите
не са от продължителното недоспиване.
Във тях са се просмукали
несбъднати кошмари
и случили се вече сънища,
и даже чакането по опашките.
Във тях е цялото премисляне
на глупавите ми решения
и недопуснати красиви грешки.
Затова е време за препускане.
Без спиране по малки гари
(на тях се композирам... чак до закъснение).
И ще се търся, пак наново.
Неизестно X.
Макар в по-трудни уравнения...
*Снимка: deviantart.com
Абонамент за:
Публикации (Atom)