29.06.2011 г.

А някой в Холивуд

Броиш
утъпканите в скука часове
и преминаващи бегом минути.
Навън е юни в края си,
но някой е окраднал слънцето.
Заради някого.

(Благодаря ти.
Отива ми на блясъка в очите,
когато се оглеждам в твоите.)

Юли. Със студена бира във ръка,
изтегнал се е на шезлонга си
и наблюдава зад тъмни очила
момичетата с плажни рокли,
които вятърът разбърква в хаос
пред жадните очи на минувачите.
На пейката във морската
ще има двама влюбени
и много гладни гълъби.
А те и двамата
не подозират, че някой в Холивуд
измисля филм за тях.

А като дойде август...
Ще се превръщам тихо в песен
всеки път, когато залезът отваря с огнени лъчи
очите ни към хоризонтите.

И някой някъде ще изкрещи:
Животът е
обърнат пясъчен часовник.

27.06.2011 г.

Малко нищо и много кофеин


Проблемът в това да пиеш кафе, за да учиш до късно е, че желанието за учене не идва с кафето. Картинката май казва достатъчно.
И вместо за войни и агресори ми се чете Мураками, и ми се говори със сестра ми на тъмно преди лягане, и ми се ходи с Ани в Ценович, и на Skunk Anansie ми се ходи, и въобще ми се живее лятнострашнолудоипрекраснонезабравимо, иии май не трябва да пия толкова кафе..
Та така де блог без безсмислени постове направо не е блог, така че честито на прецакалите се да четат това!

Ето една готина групичка за компенсация:


P.S. Събрала съм материал за "препоръчване", ама нали знаете: СЛЕД СЕСИЯТА!

25.06.2011 г.

Дъждът


Тук облаците са студени
чак до потъмняване
и чуваш как вали преди да е започнало.
Събираш всяко свое себе си,
останало съвсем кристално, недокоснато
от недоверието към вселената.

Поглеждаш през прозореца,
протягаш бавно пръсти.

Дъждът целува самотата в хората.

23.06.2011 г.

Хубав ден


Започва с един добродушен дядо в автобуса, който ни пожелава успех на изпита и една руса принцеска в чудна черно-бяла рокличка, усмихваща ми се, докато преговарям лекциите. После бързане от изпита към гарата, плод на спонтанното ми решение да се прибера вкъщи. Във влака е прашно и горещо, заспивам и направо усещам как косата ми започва да изсветлява в краищата от силното слънце. Но си слушам Chris Rea, мислейки си за Някого, как гали тази вече изсветляла кестенява коса, и ето, стигнали сме Търговище, докато се оплаквам по постоянно звънящия ми телефон. Оплаквам се, а всъщност ми е хубаво да нямам търпение, за да изненадам нашите. Даже не взимам такси, за да стигна по-бавно, да мина през улиците, които миришат на липи. И колкото съм по-близо, толкова по-силно мирише.
Вече си ги представям седнали на терасата, вечерят. На вратата се звъни. Чувам как баща ми подвиква на майка ми да отвори. Тя се чуди коя съседка ги прекъсва точно на вечеря и Яяя...
Дам, обичам да нямам търпение...

18.06.2011 г.

(въз)дишам ги

малки истории
за нощно дишане
разказване с мигли
сънища са
пръстите в косите
вятърът между устните
като прегръщане
или не
като притискане
в тъга

на сутринта
са въздишане

15.06.2011 г.

Днес

Тази сутрин червен като мак
се събужда във мене деня
и мирише на слънце и смях
щом си спомня за тебе в съня
би било хубаво (даже прекрасно), нали
ако можеше в теб
да отворя сънливо очи
бих изчакала цяла вечност така
закъснелия дъжд
и след него лилава дъга

и знам днес денят
ще си мисли за теб и за мен
разделени в този
вечно бързащ/закъсняващ град
но самотата му
ще се стопи веднага в цветове
когато вечерта ни вземе в своя топъл мрак

5.06.2011 г.

Ще те открия в морска раковина


сега съм весела
не ми се пише
за вечните проблеми на поетите
за неразбраност, губене, намиране
на себе си сред отчуждените
сега е топло
слънчево
усмихнато
дори когато има много облаци
от тялото си чувам тихо кискане
и няма вече нужда
от цялото онова премисляне

нетърпеливо чакаща
сега съм весела
и сляпо вярваща

ще чувам тишината ни
през морска раковина