Тук облаците са студени
чак до потъмняване
и чуваш как вали преди да е започнало.
Събираш всяко свое себе си,
останало съвсем кристално, недокоснато
от недоверието към вселената.
Поглеждаш през прозореца,
протягаш бавно пръсти.
Дъждът целува самотата в хората.
Няма коментари:
Публикуване на коментар