Понякога

Понякога съм тъжна от премисляне
и от горчиви пълнолуния,
които ме превръщат в пленница
на собствените спомени.
И често ме раняват думите,
които са се скрили зад преструвките.
Премазват ме противоречия
и ме сразяват недоизпълнените обещания.
Понякога е трудно вярването в себе си.
Като че ли не съм си в кожата,
а само наблюдавам безучастно
полуделите си полусънища.
Дори и да се търся в джунглата
от безкрайни главоблъскъници
рекуширам бавно в нищото,
намирайки единствено остатъци
от миналото пролетно разцъфване.

И знам че вечно ще се спъвам
по собственото си безпътие.
Остава ли ми друго,
освен да продължавам да съм... истинска?

*Снимка: deviantart.com