23.04.2014 г.

"Не ми се оставя теб"

оставям времето да лети... спокойно
прозорците широко отворени за въздух
и пролетна радостна глъчка
оставям мненията на непознати
за Живота и Мъжа в него
необорени
оставям заблудите за мен недокоснати
безсилие е да се защитавам от тях

оставям мислите си на припек
в копривщенско зелено
оставям ги да потънат в бирени залези
и да прелеят в естествени мъдрости
като ги оставям да отлежат

и когато пак не ми се оставя теб
оставям се на отлежалите си мисли
                                                         за дългите вечери в които съм оглеждала света в зениците ти



15.04.2014 г.

Гори

Понякога ми е трудно да повярвам, че тези уютни гори са само за нас. С толкова много пътеки, които някога ще сме обходили всичките, но все ще ни се струват нови и интересни с нещо различно, с мрачното небе и едва надничащото слънце, с дивите прасета, дебнещи вечер зад дърветата около нас. Гледам как приключенията рисуват огън в очите ти (затова можеш да го гледаш толкова дълго вечер) и ми се иска да запечатам всеки шум на листо наоколо, всяка случайна капка дъжд, всичко, което ни е разсмяло по пътя.

два дни без телефон
без часовник
само ти
бунгало в гората
една почти празна стая
с поникнало цветче на земята
и сънища в прегръдката ти

щастието се измерва в безвремие 

*Снимка