12.09.2011 г.

Изтъркано


Малка таванска стаичка със сини стени и с мастилница върху стара ракла. Мирише на лавандула, против молци. Измежду дрехите ни по пода, току що съблечени и все още топли, са ми всичките тефтери, пълни със стихове и писателски мъдрости, в които разпознаваме живота си. По пода се търкалят негови акорди, които за мен са като йероглифи. Аз пиша поезия, която не е тъжна, а е просто прекрасна, а той свири музика, от която ми трепери под ключицата.

В малка синя стаичка ще се премълчим пред света на другите, а времето ще го избутаме на топка в края на леглото заедно с одеалото.

Ако само имах малка синя стаичка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар