Беззвучно се вливам в себе си. И съм черно-бяла, естествено. Нямам преди и сега в календара, а само едно голямо "ще". Написано с червени букви.
Може да е много тъпа и ядосана сряда, но май пак прилича на останалите ми дни.
Опс, здрасти слънце, забравих, че имаме уговорка - ти грееш, аз се усмихвам.
Някогашното незабравимо забравя ли се? Защото от всяко мое капе вечност и засъхва като смола.
Няма коментари:
Публикуване на коментар