Небрежно съм разхвърлена във спомени.
Във гонене на празни словосъчетания,
като да „свърша невъзможното”,
се сблъсквах само с мрачни главоболия.
Измъчвах се в опитомяване
на непослушното си себе си
особено когато бе наоколо
за теб каквото и да е напомняне.
Побърквах се от сивите си понеделници
и полуделите си вече петъци.
Единствено живеех в грешките,
които бях направила от искане.
Сега, когато е отминало,
изглежда прекалено ясно.
На рими хиляди
един от друг били сме...
*Снимка: art.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар