Иска ми се парещото нетърпение от взимането на бързи решения, лекотата на летенето със силата на още неродени думи.
Но пролетта от снощи си таника Here comes the sun. И е толкова прекрасно, когато се огледаш около себе си и видиш, че се случват хубави неща с приятелите ти. Осъзнавам, че Вели заминава за Африка, че Ани е влюбена, а Диди е на път да сбъдне мечта. Хубаво, е когато намерим време за тези моменти, в които да се разкажем, да се смеем, да пием вино, да ядем пиле със сметана, да се споделим. Защото време за това има винаги. Стига да не го задушаваме с теории на вероятностите, да не го материализираме от суеверие, да не го бичуваме със самота.
Времето е тук и диша под пластове нерешителност.
Времето е нетрезво -
духът от бутилката на живота.
Да пием
б
а
в
н
о
.
*Снимка
