Процеждат се през миглите ми мигове,
разсипани като откъснати мъниста.
Като че ли съм изтъкана от сбогуване.
Но светлината ти по мене се разлиства.
Вървя към тебе още непробудена,
в сънливото на минало дълбокомислие,
"с отмерено от пеперуди дишане"
и с сутрешно лице усмихнато...
Понякога ще бъда прашна и безцветна,
потънала във излиняли истини.
Но знай, че вземеш ли ме във ръцете си,
ще бъде всичко друго глупава измислица.
А ти в самотните озъбени минути
заплитай нишките на моето присъствие.
Измисляй ме на тъмно в звуците
и се събуждай с моя аромат по пръстите.
Целувките ти сплитам във косите си.
И даже вятърът не може да ги вземе.
И в тебе акварелно се разтварят дните ми.
Дори когато си далеч от мене...
