29.03.2011 г.

Безсънно


Дали е от химерите на безсъннието,
не зная...
Опитвам се да си спомня
всяко предишно влюбване,
но спомените ми са
толкова изтъркани,
навалял ги е дъжда
и вече няма къде да се връщам,
когато не мога да спя.
И си мисля
как искам да тръгна наникъде,
да се науча какво е достатъчно.
Да бъда любов... без очакване
и, най-сетне да спра да съм нечия липса,
а само плътност на топло присъствие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар