28.07.2011 г.

МимоЛятно


Събуждам се. По-влюбена от снощи.
Мирише на кафе и бързане за работа.
Но знам, изтръгна ли стрелките,
безпомощно увиснали на циферблата,
ще се превърне във безвремие и тази събота.
А лятото е хубаво.
И щом привечер небето стане розово,
започва да ухае на шепоти и
нежни споделености.
А мимоЛЕТНО, знам, ще се изплъзне всеки миг.
Разходки посреднощ.
Смехът по пейките.
И водораслите в косата,
и пясъкът в обувките...
А лятото е хубаво.
Дори в онези недоспали сутрини
(особено ако се будя някъде до теб)
и във онези нощи, в които
ти се иска да препиваш с тишина.
Да, лятото е хубаво
и е с вкуса на бяло вино,
което гъделичка като дантелата
на бяла лятна рокля...

И всяка есен може да прилича на предишната,
но лятото... е винаги различно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар