Летните дни поглеждат през рамо.
Тъжно усмихната махам с ръка.
Колко бързо отиват си само...
С дъжда ще ги отмие есента.
Снежинките с вълните ще танцуват
сами ще се разхождат празни брегове.
А аз ще се надявам той да ме сънува
все още с златна кожа и мирис на море.
А там на крайчеца на лятото в септември
в синьо зелени езерни огледала
прозяват се последните лъчи над Пирин,
а слънцето потъва в тихата вода.
Живеем да откриваме все нови
променящи света ни чудеса.
Понякога обаче е достатъчно да знаеш,
че ще се върнеш там, където си разбрал
какво е любовта
Няма коментари:
Публикуване на коментар