19.03.2013 г.

Криза на 20-те

Щастието не е цел, то е начин на живот. Имаш нужда само от любов. На света няма толкова голям проблем, който да не ти позволи да се откъснеш, да избягаш.
Клишетаистини, заради които си заслужава да прегриза оковите на скуката. Не харесвам недоспалото си лице в огледалото. Не харесвам болките в стомаха, заседналите кълба нерви между вредната храна. Имам нужда от био-революция и храна за душата!
Като книгите, които ме разплакват в автобуса. Очите ми се навлажняват и виждам замъглено други недоспали и сърдити лица. Обръщам глава към прозореца и преглъщам сменящите се кръстовища, светофари, минутите, с които ще закъснея за работа.
После мисълта ми се влива в океана от мисли за него, същестуващ в мен самостоятелно от всички други мисли и чувства. Какво ли прави сега? Дали вече се е събудил и бърза по малки гренобълски улички, зад които наднича планината? После се сещам, че той не бърза. Той е точен и навреме.
А после пак съм обратно там, където се намирам. На седалката в автобуса. В една сутрин като всички останали, способна да събере мисълта за целия ми живот в шепата време, докато пътувам.
Нелепо е, но понякога се питам какво е чувството да бъдеш млад. Може би се разбира най-добре, когато е преживяно, когато си вече на 70 и си го спомняш такова каквото не е било, но ти се е искало да бъде. И си сигурен в едно: че е много по-хубаво от всичко друго на света.
Сега съм млада. Нали? Иска ми да се да е като за първи и последен път. Бъдещето, работата, дипломните - кризата на 20-те? Ако го погледнем философски след няколко месеца ще бъдем същите хора, а промените, които ни очакват, каквито и да са, ще се случват правопропорционално на решенията ни. Колкото и страшно и мъгливо да изглежда, в крайна сметка  имам себе си - млада и решителна. Влюбена и дишаща.
А хубавият живот - за него трябва ли друго?

*Снимка


Няма коментари:

Публикуване на коментар