Ди ме пита заради него ли съм се захванала с китарата. Не се бях замисляла.Всъщност естествено, че е (и) заради него. Но предлогът "заради" не ми харесва, носи много негативен заряд. По-скоро "благодарение на"..
Вдъхновението просто се оказва във върха на пръстите - с пръсти държа здраво химикалката (когато бях по-малка майка ми така и не ме научи да я хващам "правилно"), в катеренето пръстите са изключително важни, за да се добереш по-нагоре, а в свиренето всеки пръст има своя собствена задача за действие. Да знаеш как да "пипнеш" нещата от живота, така че да звучат добре, е най-удовлетворяващият смисъл, който съм намирала досега.
Исках тази вечер да напиша още толкова много други неща, но всичко сякаш се стопи след една бира (истинската муза идва поне след втората, а втора няма).
Няма коментари:
Публикуване на коментар