3.09.2014 г.

Последни боровинкови дни

Този път планината има вкус на домашния кашкавал на Атидже от Света Петка. На боровинките до езерото при х.Белмекен. На грозодова с фурми... Пътят към хижата се оказва не дълъг, а вкусен.
Вървим със стадо овце и забравяме, че бързаме.
Пием бира на две щайги пред хижата в ремонт, говорим за вятърни турбини и слънчеви панели и забравяме, че е студено (топлото е под яката зад врата ти).
Гледаме огъня как пръска искри до звездите почти. И забравяме, че е тъмно.
Слушаме как кучето отвръща на собствения си лай от ехото и забравяме, че е тихо.

Наблюдаваме хората около огъня. Един симпатичен мъж се е напил и разказва вицове. В очите му пъплят хиляди ежедневни тъги. Жена му не го оставя да ги разкара с ракия до никое време, тук, под Млечния път, където няма нужда да се прави на щастлив . Дърпа го за го ухото и го слага да заспи на време.
Разочаровани се споглеждаме. Разбира се, че аз никога не бих...

*Картина Cathy McMurray

Няма коментари:

Публикуване на коментар