Със себе си на свещи разговарям,
а самотата ми е седнала на стола.
Оглежда се във мойто огледало
и се усмихва в него, чисто гола.
А стаята ми става някак кадифена
и се смалява топлата ми сянка.
Красиво е, защото няма нужда
да пазя най-голямата си тайна.
Че ме е страх. Че вътре в мен е тъмно
и ми е вече трудно да се виждам.
Но самотата ще ме излекува. Бавно.
Защото ми помага да се опознавам,
когато там, навън, е много страшно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар