Обичам се когато
косата ми се плъзга по раменете ти
те мога със затворени очи
си в ъгълчетата на устните ми
(сочат нагоре
от усмихване по теб)
Никак не е страшен студа
Достатъчни са
прегръдката на шала
по който има от парфюма ти
дупките на ръкавиците
през които да усещам топлината на
пръстите ти в моите
3/4 зимата навън
ме кара
да си мисля
още повече за това
как съм котка пред камината
в някоя хижа
в която свириш нeщо на Висоцки
(лягам там където
ти щипе умората
и мъркам
до заспиване)
никак няма да простерирам
ако остана запечатана в такъв ноември
(късни ябълки
зелен чай жасмин канела мед)
*Снимка: http://theo-gosselin.blogspot.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар