Ани ми каза нещо много вдъхновяващо. Когато затвори очи, може да си представи как точно изглеждат ръцете на трите й приятелки - големината, формата на ноктите, дължината на пръстите.
Тя помни точно ръцете, за които може да се хване, когато залита в метрото.
Които ще я прегърнат, когато плаче.
Които й носят топлина, когато пръстите й посинеят от студ в планината.
Приятелството ми с тях трите е щастие, което хващам под ръка, докато бързаме към лекции, срещи, разходки, любов, осми декември, професори, конференции, клубове...
"hand in my hand I don't wanna let go"
Този ноември е красив и уютен. Млечните зъби на любовта ми още дори не се клатят. Нямам нищо против израстването на мъдреците, разбира се, стига после да не ми ги вадят (тъпа метафора?)
Освен това още ме е страх да казвам, че съм щастлива. Сигурно от суеверие. Мисля да напиша нова конституция на страховете си, която да гласи "Fuck the rules" (виж "The Legend of 1900").
Засега мога да му предложа само тясното си легло, но в ирисите ми ще види широките гори с кестени, където правим любов.
Чета: Рей Бредбъри "Вино от глухарчета"
Слушам: Blue Foundation
*Снимка: http://theo-gosselin.blogspot.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар