когато още спомените
са се случвали
улавяла съм ги
като среднощни хвърчила
брадата ти на рамото ми
е моят личен carpe diem
тогава съм една прекрасна пролет
която се целува със нощта
а сутрин розово засрамена
разцъфва
"един милион години"
до следващата пролет
*Картина: Gaelle Boissonard
О, това е толкова красиво...
ОтговорИзтриване