18.11.2012 г.

Топло и студено

Думите ми често изстиват със сутрешното кафе. Забравям какво съм искала да ти напиша снощи. Проспивам мисли.
Всичко е наред, когато си болен и сестра ти идва с лекарства и нар. Въздухът става червен и вкусен (а блузата ми на петна). Всичко е наред, когато се събуждаш с висока температура през нощта, но виждаш смс от Него. И не знаеш дали гориш от температурата, или от горещите вълни по Него.
Сега, когато навън е студено, безкрайностите ми са пълни с топли вселени, които искам да споделям.

Здраво стъпила съм във въздуха. Вися от стената за катерене и чувам как някои крещи "хайде стига си мислила, това се прави, докато си долу". Някои просто мислим в крачка. Можеш да си здраво стъпил във въздуха само ако спреш да чуваш невярващите, че ще успееш.
Но ако няма граници около нас, няма да имаме идея за пространство (Kristo). 
Границите, в които ни поставят, са нужни, за да виждаме пространствата извън тях, в които можем да сме себе си.
Толкова е хубаво, че сме млади, казва Ани.
Нямаме достатъчно време и пари, но имаме толкова много желания, с които заспиваме щастливи след уморителните дни.

*Снимка

Няма коментари:

Публикуване на коментар