Монолог

Той е ужасно прав. Продължавай, просто не спирай. Не спирай, защото спреш ли, сърцето започва да пита: там ли сме вече? А ние никога, никога, не сме там, където трябва.
Върху листа остави се да кървиш и продължавай.
Само пътят е сигурност. В последния вагон, гледай как слънцето залязва върху релсите, краят срещу теб, с гръб към посоката, усмихвай се на бъдещето с голите си рамене, с извивката на гръбнака. Най-сигурното щастие е на тръгването-завръщане.
Животът на късогледите е такъв. Подсещай се по-често, че взирането в далечината е полезно за очите. Отмарят далечините, светлините, висините. Защо си забила нос така в ниското, така на близко, така в размазаното?
Продължавай. Разочарованието е просто импулс, който те освобождава от очаквания, продължавай, но не хълцайки, а с онова "отмерено от пеперуди дишане".
Продължавай. Не е нужно нищо повече от това да имаш себе си.

*Снимка