Един Бургас

Един бърз Бургас е достатъчен, колкото да усетиш влюбено спокойствие, колкото морският бриз да погали сочните ти нощни тръпки, колкото да зaбравиш София. Един Бургас, в който да послушаме хипарски истории, да погалим няколко котки и да се смеем. Да се смеем толкова много, на толкова много неща, че на връщане във влака всяка от нас да се усмихва между страниците на книгата си.
Недоспиването се трансформира в забав(е)ност. Улиците до хостела вечер са тихи, хостелът ни е до бара, барът ни е до кръчмата, кръчмата ни е до хостела: един красив Бермудски триъгълник.
Сутрин не ни събуждаше шумът на вълните, а един досаден папагал, който си свирукаше джазова мелодия! Гледката от прозореца ни беше ужасна, но всичко това само водеше до повече и повече ехтящ смях в миниатюрната ни стая.
Чувстваме се на своя почва (пясък) и си мечтаем. 
Накрая връщането в София само ми напомни, че се връщам в празно легло. След хубавото искаш още повече хубаво. След всичко искам винаги да следваш ти. Искам да се връщам някъде, където мирише на теб, или да се чува гласът ти от банята, или пък да има твои празни бутилки бира.. каквото и да е.
Само да си ти.