4.08.2013 г.

Наужким

Мечтите в неделя следобед се проветряват на вентилатора. Работя над себе си. Редувам китара и четене, а жегата се стича наоколо. Всичко е застинало и аз съм последният човек в Студентски град.  Мисълта ми е като разтопен асфалт, а нещо отвътре не спира да ме тормози.
Може би защото някъде там има студени пирински езера, защото раницата ми иска да я изкарам из под леглото, защото вятърът катери планини без мен, защото "лятото е само наужким" и Бургас на Таралежков ме чака...:)






Няма коментари:

Публикуване на коментар