27.01.2015 г.

Колко е хубаво да не си ядосан

Няма нищо специално в тази вечер
Спускам се между колите по улицата
От време на време прескачам по задръстените от коли тротоари
С мисълта за това колко е тесен пътя към тясната ми стая
Оставям да ме опръска с кал някакъв засилен
Не ми се крещи след него
Затова се усмихвам
И без това палтото ми е мръсно
И прескачам локвите в тъмното
После танцувам в асансьора
Малко спасително пространство в което пътувам сама
И си мисля

Колко е хубаво да не си ядосан



Няма коментари:

Публикуване на коментар