21.12.2015 г.

Калинката

Пътуваме тихо, угрижени в мисли,
"да не забравим за това и онова".
Метрото поклаща ни сънени още
и "понеделник" дамгосва на всички лица.
Но и тук под земята изгряват усмивки.
Мъничък дядо усмихва се сам.
И в шепа щастливо нещичко стиска,
сякаш магия се кани да пусне от там.
И ето подава се - истинска фея!
Червена, на точки, с малки крилца.
Калинката също за работа бърза,
но носейки радост, а не сивота!

Няма коментари:

Публикуване на коментар