Никакво заглавие

Беззвучно се вливам в себе си. И съм черно-бяла, естествено. Нямам преди и сега в календара, а само едно голямо "ще". Написано с червени букви.
Може да е много тъпа и ядосана сряда, но май пак прилича на останалите ми дни.
Опс, здрасти слънце, забравих, че имаме уговорка - ти грееш, аз се усмихвам.

Някогашното незабравимо забравя ли се? Защото от всяко мое капе вечност и засъхва като смола.

Изтъркано

Малка таванска стаичка със сини стени и с мастилница върху стара ракла. Мирише на лавандула, против молци. Измежду дрехите ни по пода, току що съблечени и все още топли, са ми всичките тефтери, пълни със стихове и писателски мъдрости, в които разпознаваме живота си. По пода се търкалят негови акорди, които за мен са като йероглифи. Аз пиша поезия, която не е тъжна, а е просто прекрасна, а той свири музика, от която ми трепери под ключицата.

В малка синя стаичка ще се премълчим пред света на другите, а времето ще го избутаме на топка в края на леглото заедно с одеалото.

Ако само имах малка синя стаичка.

Презареждане

Очите болят, хората наоколо дразнят, искам навън под септемврийското небе и последните летни лъчи. За щастие идва съботно-неделният микс! Време за творческо презареждане.
Вчера ми беше най-самотното пътуване в градския. Но от онази самота, която си има име (по Блага Димитрова).
Сънувам планини. И от катеренето им се събуждам уморена.
Уча се да бъда по-добър приятел.

Чета: "Страна на чудесата за непукисти и Краят на света"
Слушам: Тракане на клавиатури

На прага

Прекрачвам си прага
на влюбване.
Безстрашно съм скочила,
но дълбокото има цена.
Усмивката ми чака търпеливо твоята
дори когато
от луната в очите ти капе тъга.

Пожелал си падаща звезда,
но знам ли,
те стопяват ли се във светулки?

Още едно парче Неделя, моля

алармата счупва съня ми
понеделник ми е будната съвест
чашата ми за кафе мирише на уиски
главоболието ми залита към лаптопа

да можеше само още едно парче Неделя