24.02.2012 г.

Противоречия


Навярно имаме нужда от тези противоречия. Да се стремим към страховете си, знаейки, че те завинаги ще си останат едни... страхове. И нищо повече от това.
Разкривам се там, където ме боли, слагам сол и после си втълпявам, че съм силна.
Но никак не вярвам в себе си.
Живея в порцеланов свят. Мечтите са мечти, за да остават завинаги такива. Крила на пеперуди. Цветни дирижабли.
По-лесно е да имаш само цели.
Да стреляш и просто да се радваш на случайността от време на време да уцелваш.
По-лесно е: прицелване пред вярване, един опит пред една надежда.

Защото за всяка сбъдната мечта се заплаща.
И всяка усмивка има цена.
Която е солена и се стича по бузите.

*Снимка: http://browse.deviantart.com/photography/?q=shoot&order=9&offset=24#/d2aiwxs

Няма коментари:

Публикуване на коментар