След като прочетох това http://www.sibir.bg/blog/Aisedora/?tag=%D0%B1%D1%8A%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B8 желанието в мен да скоча се превърна в някаква спасителна мисъл. А връщане назад няма (особено след като го заявих и тук). Вече е публично и необратимо.
Напиращото желание да се откъсна от "Аз-а от паспорта". От глупавите си очаквания. И всичко, което има значение, да бъде един мост, едно въже и едно море.
Далеч съм от мисълта, че това ще ме спаси от страховете ми. Важно е удовлетворението от това да действам въпреки тях.
*Снимка: http://browse.deviantart.com/photography/?q=bungee#/dzn8eo
Няма коментари:
Публикуване на коментар