30.04.2012 г.

Лудост по Карлуково

толкова много неща които обичам
само в един ден
пътуване приятел природа

по пътя към Карлуково
четем пътеводителя на дивите места
и мечтаем
има и куче в купето
и момче което пише ноти
просто имаме нужда от пролет
във вените
за да бъдем щастливи
и през останалата част от годината

светлината умее така добре
да се плъзга по скалите
пещерата има очи
плаче
вътре е хладно от сълзите й

гледката се допълва
от разни смели деца
които висят по скалите
катеренето май е едно от многото неща
на които никога няма да се науча

така и не намираме
Беседката-С-Уникална-Гледка
за която всички говорят
затова пък попадаме на
най-красивата и самотна полянка
печем се и снимаме бръмбари

Карлуково било известно с лудите
не знам
нас май ни прихвана
ненормално спокойствие

връщаме се със сладолед и бира
БДЖ не е чак толкова зле
(като изключим пияните перверзници)

прозорецът гледките
снимаш с очи а
вятъра те целува
малко грубо по лицето

има толкова неща от които ти се иска да избягаш
но смисълът от пътя идва
когато има нещо хубаво
към което да вървиш





Няма коментари:

Публикуване на коментар