4.04.2012 г.

Welcome to the jungle

Снощи четох стиховете на Бина Калс и мислех за Санторини. Прекрасно е да заспиваш с образи и думи, които те вплитат в собствения си свят и увеличават копнежите по неизживени хармонии и сини мечтания. Изкуството е въвличане.
Преди няколко дни ме обвиниха, че съм откраднала израз от друг блог, който в действителност следя. Да, изразът беше същият. Когато съм чела текста обаче, не ми е направил съзнателно впечатление (а самият текст наистина ми хареса и дори го споделих във Фб). Езикът е като птица, която помага въздухът да се движи и до нас да достигат листенца, аромати, пясък, които вятърът донася отдалеч, без да знаем. Колкото повече четеш, толкова повече семена от идеи и хрумвания езикът посажда в теб. Изумиха ме коментарите на хора, които "творят". Толкова много злоба. Всъщност нямам нищо против злобата, напротив всички имаме нужда от нея, защото е двигател на много положителни промени в живота ни. Но трябва да бъде насочвана, контролирана. Например чиста злоба си е женското желание да отслабваме, да изглеждаме добре, да бъдем по-красиви, по-желани. Това, разбира се, не изключва факта, че когато започнем да правим нещо по въпроса, самият процес започва да ни доставя удоволствие, да ни носи чувството на удовлетвореност от себе си. Но злоба и съревнование в поезията?
Представям си, ако Той искаше патент върху всичко оново, което ми е казвал, а аз "плагиатствам" и трансформирам в стихове.
Радвам се, че около себе си имам хора като Него, които ми отварят широко наивните очи. Интернет е джунгла. Мина ми през ума дали не трябва да изтрия блога, преди не съм си давала сметката, че "се хвърлям на хиените". Но в крайна сметка тук просто са събрани думите, в които материализирам чувствата. Не съм поетеса, а просто едно замечтано момиче, което обича книгите. А това трудно може някой да ми го отнеме.
И нека когато "сърфираме в интернет" и попадаме на какво ли не, по-често да си напомняме, че тук важи за всички ни:



Няма коментари:

Публикуване на коментар