15.05.2012 г.

Awake my soul


Всеки мускул по мен е изопнат. Обичам, когато мускулната треска пулсира по тялото и е някак приятно напрягаща. Напомня ти, че си толкова жив, че леко болиш, когато се присягаш към чашата с кафе сутрин.
А след срещите с Него имам треска във всяка клетка на душата си. Всяко чувство се протяга като котка върху силно напечен от слънцето асфалт. Стихотворение е всеки път, когато събужда сетивата ми и прави въздуха около мен горещ.
Щастлива съм, когато събирам дребни интересни неща, които мога да му разкажа. Като мидички по плаж. Харесва ми да мисля за света като за пълен с толкова много съкровища, заровени някъде на красиви места, точно по залез. Нещо в очите му, което крие стари замъци и забравени селски кръчми едновременно, нашепва въображение и гъделичка подобно на сладко малиново вино.
Напоследък балансът от естествени хора в живота ми беше разместен. Добре че са онези приятели (и сестра), с които говорите за ВСИЧКО. Разпилявате смях по скритите хубави улички из центъра на София или взаимно се надъхвате във фитнеса. Сещате се кога точно беше онова гадно контролно на другия или пък просто звъните в 12 през нощта, за да обявите, че Лени Кравиц има концерт! Постоянно мечтаем за по-красиви и вълнуващи места заедно, но тук-и-сега-то ни не е никак зле. Когато го споделяме и оцветяваме в заедност.


*Снимка

Няма коментари:

Публикуване на коментар