24.12.2012 г.

Има време за всичко

Градът залита в бяло и мъгливо и ти напомня, че мястото ти е тук, вкъщи.
Хубаво, е че годината завършва със срещи с хората, които не си виждал толкова време, но сякаш всичко си е същото. И единственото, което се е променило, е имената на заведенията.
Коледа е очакването да се прибереш на топло, очакването да се приберат и другите при теб. Коледа е вкусна и мирише на дърва.
Всяка година по това време си даваме сметка за това, което искаме. Тази година си пожелавам повече бъдене, отколкото искане, повече здраве и мирис на бор, още повече пътища, повече наши места, повече писане, повече четене, повече разходки в мъгли и дъждове, повече катерене, повече морета, повече откриване, повече себе си, повече шепнене на тъмно с него, повече музика, повече сълзи от смях, повече заедност.
Повече усмихнатост от онази, която е на ъгълчетата на устните ми вечер, когато заспивам спокойна след пълноценност.
А онова, в което се издъних през 2012, хората, към които не успях да открия пътя - знам, че има време за всичко, когато си на 22.

* Снимка


Няма коментари:

Публикуване на коментар