*

Неведнъж съм чакала разумно

телефонът да звънне

да измисля сюжет за роман

но чакането ми е толкова бездумно

не чувам ало

нито пък вътрешното хайде

и във главата ми е празно бяло

 кълбо от страх в стомаха ми

и чувства които не се обличат в думите си