Задкулисно

Всички се стремим към онези хора, които са като чаровно неизвървяни пътища. Привличат ни с прашните места в пияните си души, където са скрили себе си от света. Останали недокоснати, но мечтани. Тези хора завинаги запечатват очите си върху светогледа ти.
Иска ми се незабелязано да се промъкна в коридорите на сините му мисли. Да тичам гола в тях. Да не ме е страх от неочакваните въпроси, които ще намеря там.
Толкова е хубаво, че не е нужно да изричам истини за себе си. Те сами се изплъзват между редовете ми, където думите стават все по-ненужни. Докато гледа как очите ми се избистрят до небесно кафяво, разбира повече от това, които се опитвам да му кажа.

Задкулисно се промъкваме през реалността. На рамото му спят косите ми, там долу до реката. В раницата - уиски и фотоапарат. Пчелата ми завижда, затова ме жили.
А животът ми ме обича.

*Снимка