Още

Минаха повече от две години, а още се притеснявам, преди да му се обадя или преди да му пиша. Освен ако не съм пияна. Тогава съм смела и вдъхновена. 
За жалост в повечето случаи съм трезва и скучна и ми е по-лесно да пиша тук, вместо да говоря. Натъжават ме тривиални неща. Че го няма наоколо, че всички около мен са се захлюпили в черупките си, че всички ни е страх, че плануваме, а не правим.Изморявам се да вярвам в предстоящото. Чаках той да се върне, чаках да завърша, чаках лятото, чаках приятелите ми да са в настроение за живеене, чаках аз да бъда в настроение...
Случиха се толкова неща и в същото време не се случи нищо. Ще останат бели петна, защото никога няма да се разкажем. След всяко завръщане идва ново начало, не продължение. Същите сме, но дишаме други мисли.
Моите още вярват в споделяне.


*Снимка